Джеймс Монро
(1758-1831)
Джеймс Монро - снимка Уикипедия
Джеймс Монро (James Monroe) е американски политик и държавник, петият президент на Съединените щати (1817-1825), един от организаторите на покупката на Луизана и разработчик на външноикономическата концепция, получила наименованието Доктрината Монро (въпреки че тя е създадена от неговия държавен секретар Джон Куинси Адамс).
Роден е на 28 април 1758 година във Вашингтон-Периш, Уестморланд Каунти, Вирджиния. Джеймс Монро произхожда от небогатото плантаторско семейство на Спенс Монро и Елизабет Джоунс. Прадядо по бащина иния е имигрирал в Америка от Шотландия през средата на XVII век. Родителите му се женят през 1752 година. Раждат им се пет деца, от които оцеляват само четири.
Посещава частното училище на пастора Арчибалд Кембъл към академията Кемпълтаун, след което учи в „Уилям енд Мери Колидж“ в Уилямсбург, тогавашната столица на Вирджиния.
През 1775 година започва революционната война и Джеймс Монро се присъединява към вирджинския полк на Континенталната армия. Едва 18-годишен става офицер. Участва в боевете при Лесингтън и Конкорд. В битката при Трентън е ранен в лявото рамо. През 1778 година е повишен в подполковник. Две години по-късно учи съдебна практика под ръководството на Томас Джеферсън, а след 1783 година практикува право във Фредериксбърг.
На 16 февруари 1786 година Джеймс Монро се жени за Елизабет Кортрайт. Раждат им се три деца. Той осъществява своята мечта от младежките си години и става собственик на обширни плантации. Усилията му в селското стопанство обаче се оказали напразни, тъй като разкошният начин на живот който водел, често налагал продаването на имущество за изплащане на дългове.
През 1782 година Монро е избран за депутат. От 1783 до 1786 година е член на Конгреса на Конфедерацията. Той се обявява за бързо и систематично развитие на американския запад. Кандидатира се за Камарата на представителите в Конгреса, но е победен от Джеймс Медисън.
Като млад политик Джеймс Монро се присъединява към антифедералистите и гласува Конституцията. През 1790 година като поддръжник на идеите на Томас Джеферсън е избран за сенатор. Скоро се присъединява към Демократично-републиканската фракция, начело на която са Джеферсън и Медисън, а през 1791 става партиен лидер в Сената.
През 1794-1796 Джеймс Монро става посланик във Франция. Като такъв успява да освободи всички американци, намиращи се във френските затвори, включително Мадам Лафайет. Той се опитва да убеди французите, че политиката на Вашингтон не е в полза на Великобритания, но междувременно американските политици минават на страната на Великобритания и Монро се оказва в неудобно положение. Франция е възмутена от постъпката на американците. Вашингтон оттегля Монро от поста посланик във Франция поради „неефективност и неспособност“ да защити интересите на страната си. Обявяват го в поддръжка на революционна Франция.
През 1799 година Джеймс Монро е избран за губернатор на Вирджиния. Остава на този пост до 1802 година. Джеферсън го изпраща във Франция, за да помогне на Роберт Р. Ливингстън в преговорите за покупката на Луизана от Франция. През 1806 води преговори с Англия за отмяната на Договора Джей от 1794. Въпреки че отговорът е за 10-годишен мир и за търговия с висока печалба за американските търговци, но Джеферсън е враждебно настроен към него. След като през декември 1806 Монро подновява договора, известен като договора Монро-Пинкни, Джеферсън решава да го отхвърли и не го представя в Сената. Това води до война между САЩ и Великобритания (1812-1815). Президентът се опитва да спечели Монро на своя страна и представя кандидатурата му за президентските избори през 1808, които обаче печели Джеймс Медисън.
Джеймс Монро отново е избран за губернатор на Вирджиния и получава втори мандат, но остава на поста само четири месеца. През април 1811 става държавен секретар. За разлика от президента Медисън, той не е участвал във войната с Великобритания. През септември 1814 година президентът търси помощ от Монро. Назначава го за министър на отбраната. Той формулира план за атака и инвазия на Канада, но през февруари следващата година е ратифициран мирен договор и армията се премества на север. Монро подава оставка и освобождава заемания от него пост. Назначен е за държавен секретар. Какъвто остава до момента, когато става президент на Съединените щати.
Монро прави добре балансиран избор на своя кабинет. При формирането на кабинета игнорира стария модел и по този начин намалява политическото напрежение и слага началото на „Ерата на доброжелателността“, която продължава до 1824 година. Това е период, характеризиращ се с почти пълна липса на политическа опозиция. За да създаде национално доверие, Монро прави две обиколки на страната. Периодът на неговото президентство приключва на 4 март 1825 година.
След напускането на Белия Дом Джеймс Монро е натрупал значителни дългове, което го принуждава да продаде своята плантация. От този момент никога повече не се възстановява финансово, а лошото здраве на жена му още повече влошава нещата. Той и жена му Елизабет живеят в Оук Хил до нейната смърт на 23 септември 1830 година. След това той се премества в Ню Йорк, където живее с дъщеря си Мария Естер Монро Гувернер.
На 4 юли 1831 година Джеймс Монро умира от сърдечно заболяване и туберкулоза. Първоначално е погребан в Ню Йорк Сити , но през 1858 е преместен в Ричмънд, Вирджиния.
Петият американски президент остава известен преди всичко със своята Доктрина Монро, която може да бъде обобщена в израза „Америка за американците“. Тя е представена пред Конгреса на 2 декември 1823 година и състои в това, Америка трябва да бъде свободна от бъдещите европейски колонизации и от да бъде независима от делата на другите суверенни държави. Пред Конгреса той декларира: “САЩ няма да се намесват в никаква война на европейските държави, но в същото време всяка тяхна намеса против независимостта на южноамериканските републики ще се смята от САЩ за враждебно деяние. За спокойствието на Европа, както и за спокойствието на. Америка европейската и американската политически системи трябва да бъдат държани колкото се може по-далеч една от друга.”
Доктрината затвърждава изолационизма, който Съединените щати спазват спрямо Европа още от самото си възникване като държава, а именно избягване на политически съюзи и обвързване с други държави. Джеймс Монро обявява намерението на Съединените щати да останат неутрални в европейските войни и във войните между европейските сили и техните колонии. По време на неговата администрация е придобита Флорида (1819).